medea се случва в опустошен свят населен с фантомни образи, фрагменти в който звучи ехото от мита. Свят на остатъци след изпепеляване. Тялото в този спектакъл се третира като радикализиран образ на кризата, изследва се динамиката му пробудена от програмираната му тленност в момента на неговото изчезване.