for english scroll down

Галерия „Графит“ представя самостоятелната изложба живопис на проф. Теофан Сокеров по повод 70-годишния му юбилей

Роенето на мравките
03.07. – 25.07.

Откриване
03.07. (сряда) | 18.30

Теофан Сокеров е художникът, който възкреси в стенописите на Търновската Патриаршия, като нарисува в нея образи преминали през историческата ни памет. Той е художникът, който пренесе през съвремието ни здравата рисунка и живописното богатство на класическите образи, предаде им възвишена красота която озарява човешките създания, духовно като в иконописта. Така той изрази визуално идеята, че всеки човек на земята от нисшия до властващия има своя мисия. Какво ни казва днес с метафоричното название на изложбата си „Роенето на мравките”?

Много неща – в старовремските вярвания на дедите ни, роенето е знака подсказващ време на война. В природата роенето е резултат на множенето на животните в плодоносните години. То подсказва, че за да се възстанови хармонията на силите на материалното и духовното, благата трябва да бъдат разпиляни от нароилите се животи, за да се случи оная митична борба на силите на злото срещу силите на доброто и обратно.

Следвайки традиционно стила си проф.Теофан Сокеров прави живопис, която е внушителна по формат, има изразено епично съдържание което визуално, като в книга може да бъде разчетено, като в притча може да бъде разказано и като в истинска житейска история, може да бъде преживяно асоциативно и емоционално.

Картината за него е монуменална живопис, пространствена изпълнена с образи, носещи сложна символика. С асоциативно-метафоричения си изказ, тя като стил се движи между фантазния и магичен реализъм, в който откриваме много исторически, митични и автобиографични отпратки. Сюжетите са много в една композиция, образите се движат в няколко паралелни времена, които са обединяват от „пространството” на спомените. И там в него те се роят, като мравки, за да усетим творческите пулсации и асоциативното богатството на спомените в един човешки живот.

В изобразителното поле на живопсните плана времената изчезват в сивата пелена на забрава и тогава изплуват във въображението ония видения в изкуството, които идват от „образната словестност” на Брьогел. В това драматично стълпотворение на хора и животни, фантастични твари и птици, маймуни и машини  визуално избягали от подсъзнанието на художника, побеждават живописта, рисунката и въображението на художника.

Какво ни внушава сега проф. Сокеров със своите картини. Трабва да се доверим на своите сетива и чувствителност за да усетим, че пустотата завладява света  и оплита спомените , че това което рисува е всъщност  картината на нашия живот. Светът  днес обърнал своите устои  по вертикала е станал плосък като тепсия която Господ Бог ни наблюдава.

Изострената чувствителност на художника, неговата сила да владее изразните средства го превръща в Дон Кихот, който търси  истините за живота, в себе си, сред приятелите си, сред близки и непознати, но я открива само там, където е красотата, която осмисля духовно и естетически живота му на творец. По вертикала на композициите му левитират спомените за детство, природа, любов, страдание и смърт и се стичат обвивките на кухите, лъжовни неща и се стичат сълзите по лицето на човекът изправен пред съвестта си.

Роенето на мравките, роенето на мислите, роенето на чувствата, роенето на представите и роенето на образите – метафората на роенето носи  загадките на въображението и вдъхновението, в което творецът е сам и неповторим.

За Изкуството:
„Изкуството е другото сетиво на историята. Откак свят светува, съществува изкуство. Това е заложено в човека. Природата си е поиграла малко с главата на художника, на човека.
Защото не само художникът изобразява това, което става около него. Дори обикновеният орач и копач правят същите неща. „Аз знам, че нищо не знам”, казват философите. Човек може да знае толкова, доколкото му стигат силите.”
За Картините:
„Това, което е в главата ми, е и в сърцето ми. Разказът започва от нищото и свършва пак в нищото. Относителна история е това откъде започва нещо и свършва. То е като в живота на човек. Започва от една ласка между бащата и майката и свършва пак на същото място.”
За Голотата:
„Човек се ражда гол и гол умира. На онова място и два лева не може да занесеш.”
За Мечтата:
„Ако някой ден пропиша, в 15 тома ще напиша за това, което е ставало в България. Слушам как в Народното събрание се опитват да говорят, без да знаят за какво става дума. А фактически България, горката наша държава, е под моста… Като в онзи виц.”
Проф. Теофан Сокеров

Био: Теофан Сокеров е едно от емблематичните имена в най-новата история на българската живопис. Работи в две различни плоскости на изобразителното изкуство. Съумява да бъде едновременно и в сферата на изящното и в тази на монументалното.
Роден на 03 май 1943 г. в Ловеч. Завършва Националната художествена академия, София със специалност „Живопис” при проф. Петър Михайлов, където от 1994 г. до днес е професор в същата катедра. Художникът е автор на 22 стенописа, многобройни кавалетни и монументални произведения, сред които стенописите в Шахматен клуб, Париж (1980-те г.), в Патриаршеската църква, Царевец (завършена 1985 г.), Априловска гимназия (Габрово), Дом – паметник на връх Бузлуджа, Националния музей „Земята и хората“ в София, Националния дворец на културата в София, мозаечни пана в музей „Васил Левски“, Съдебната палата, дом „Преслав“ и Изчислителния център (Ловеч). Носител е на множество първи награди, сред които орден „Св. св. Кирил и Методи” I ст. (1974), наградата на СБХ на името на Владимир Димитров – Майстора (1979, 1982 г.), наградата на името на Захарий Зограф (1984 г.), наградата на името на проф. Илия Петров (1985), награда на фондация „Пиер Франчески Микети“, Италия (1988). Лауреат на Димитровска награда (1985 г.). Почетен гражданин на Ловеч и Самоков. Негови творби се намират в НХГ („Възпоменание”, 1969 г.), СГХГ, в ГХГ Русе, Варна, Велико Търново, Плевен, Габрово, Кюстендил, Бургас, Ловеч и др., както и в частни художествени сбирки в Русия, Франция, Турция САЩ, Германия, Великобритания. По искане на папа Йоан Павел ІІ, рисува на платно мотива от Централната абсида на Патриаршерската църква във Велико Търново.

Graffit Gallery presents the honourable professor in painting from the National Academy of Art – Sofia
TEOFAN SOKEROV
Swarming Ants
Solo Show
03.07. – 25.07.

About the Art:
„The art is another sense of history. Since the beginning of the human kind, there is an art. This is embedded in our genetic code. The nature has tinkered a little bit with the head of the artist.
Because not only the artist depicts what happens around him. Even the ordinary plowman or digger do the same things. „I know that I know nothing,“ said the philosopher. One may know as much as he reaches his forces.“
About the Paintings:
„What’s in my head is in my heart. The story starts nowhere and ends again at nothing. Relative story is where something begins and ends. It’s like in a person’s life. Starting at one affection between father and mother and ends again at the same place.“
About the Nudity:
„Man is born naked and die naked. In that place you don’t need money“.
About the Dream:
„If one day I began to write, I would complete in 15 volumes the story of what is happening in Bulgaria now. I listen to the National Assembly, they are trying to say something without knowing what is all for. But in fact Bulgaria, our poor country is under the bridge…As it is in that joke.“

Prof. Teofan Sokerov – Sokera