В  своя статия от 2002 г. Тома Томов задава въпроса: „Огледайте се. Има ли случайно някой около вас, на чиито рамене да виждате двуметрови криле?“

И добавя: „Кристо. Когато го монтирам в съзнанието си на каданс, кадър по кадър (срещнах го за първи път преди двайсетина години в Ню Йорк), виждам как лети като гигантска океанска птица, виждам магическата му бяла стена, препускаща по хълмовете на Калифорния, плонжираща в Пасифика, виждам „златния“ Понт Ньоф, как Кристо го направи да заприлича на колесница на египетски фараон, виждам го пред камерите на „Наблюдател“, как стоеше на покрива на Райхстага като маршал Ромел, а на поляната, 50 метра под него, хиляди хора се усмихваха на творението му – на българина, който беше дръзнал да „пакетира“ германската мъка и болка.“

За филма „Кристо на 75“, за „Мъжа с криле на кондор“ и познанството си с артиста, ще говори един от популярните български журналисти, който всички познаваме като човека, създал популярното тв предаване „Наблюдател“ и чиято житейска максима звучи така:

– По-добре да си манастир на хълма, отколкото бутик на Главната. Да, все още това е валидно за мен. Или може би фар някъде на брега на океана. (интервю във в. Марица, 2010)