Галерия „Графит“

представя

живопис, скулптура

на Леон Бабачев

09.05 – 29.05.2018

Вернисаж | 09.05.2018 г. | 18:30 часа

Леон Бабачев е художник със запомняща се стилистика и неподправено чисто светоусещане. Неговото творчество е изпълнено с жизнеутвърждаваща сила, хармония и красота. Роден през 1978-ма година в град Пазарджик, той завършва Факултета по изобразително изкуство при Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” през 2002-ра година, специалност “Скулптура” в ателието е на проф. Милан Андреев, от където излиза със сериозни професионални познания и умения.

Богатата творческата биография на Леон Бабачев разкрива един изключително активен художник, с авторитетни изяви в различни сфери на художествения живот. Показателни за неговата творческа активност са реализираните 10 самостоятелни изложби, а участието му в повече от 100 международни, национални и колективни изложби, симпозиуми, пленери и проекти, показват трайни и задълбочени търсения в областта на скулптурата, живописта и рисунката. Признание за неговото творчество са многобройните престижни награди, на които е носител в родния си град. Член е на Съюза на българските художници от 2014-та и на Дружеството на пазарджишките художници от 1998-ма година.

Творчеството на Леон Бабачев принадлежи към различни области на изкуството. Паралелно с изявите си като скулптур, през последните години той отделя особено внимание на живописта, която се превръща в своеобразно и логично продължение на скулптурните му търсения. Именно в синтеза между тези две изкуства днес художникът развива в най-голяма степен своето творческо амплоа. Сред предпочитаните материали, с които работи са бронз, камък, метал, дърво и керамика в скулптурата и акрил в живописта.

Проправяйки свой път в налагащата се тенденция към модернизиране на пластичната форма, Леон Бабачев е сред авторите, които успяват да я изчистят от реалистичните подробности и да достигнат до универсална образност и символика. Творбите му са един своеобразен синтез, в който фигуралното и абстрактното често пъти размиват своите граници, пораждайки многопосочни и сложни асоциации. Вдъхновени от действителността, те се отличават с една особена експресия, жизненост, баланс и виталност. Всяко от произведенията впечатлява с благородното си величие и разнообразието от форми, до които художникът достига чрез оригинални пластични решения и открития. Те са продиктувани както от проблемите, които го вълнуват, така и от предизвикателството на материала и неговите пластически възможности. Сведени до символно-знакови и образни внушения, със свой емоционално-смислов код, те се превръщат в олицетворение на неговата творческа душевност.

С особена емоционалност и артистичност са белязани “Музика”, “Сблъсък”, “Вертикал”, “Спасен”, “Хоризонт”, “Композиция”, “Прибой”, “Там на хълма”, “Златният град”. Тяхната сила е във впечатляващите и мощни интелектуални изблици, в задълбочените анализи, които авторът прави на обектите, във виртуозните пластични решения, които предлага и не на последно място в технологическата сложност и експерименти, които използва. При някои синтезираната форма и изчистеният силует отвеждат към дълбоки философски размишления.При други – невероятната комбинация от традиции и оригиналност води до преобразуване на изображението в различни форми, знаци или символи. Тяхното значение не се изчерпва от събитието, което ги е породило, а придобива все по-голяма трайност във времето, въплъщавайки стремежа към пресъздаването на друг свят, по-лаконичен, рационален и в голяма степен по-съдържателен и дълбок. Динамичните формати, който преобладава и в скулптурните и в живописните творби не нарушава тези внушения. Застанал пред тях зрителят открива и най-сложните послания, които авторът е закодирал.

Интимният свят на художникът, неизчерпаем на състояния, мисли и подсъзнателни внушения може да бъде усетен и в произведения като “Движение”, “Началото”, “Знак”, “Кръстопътища”, “Сблъсък”, “Танц”, “Ничия земя”, “Пробуждане”, “Времето”, “Светлините на града”, “В края на зимата”, които впечатляват със своята композиция, изказ и оригинални творчески решения. Във всички тях време и безкрай, спокойствие и движение са противоположности, провокиращи към експресионистични настроения, чрез които пространството загубва своите реални измерения и отвежда зрителя в нови ареали.

Търсещ зад материалното идейно-духовното и метафизичното, в редица произведения като “Движение”, “Форма” І, “Прилив”, “Храм”, “Музика”, “Обвързване”, “Музикален фрагмент”, “Пътят на водата”, “Утро”, Леон Бабачев създава и една реалност, в която трайните и непреходни състояния, индивидуалното и типологичното, видимото и необозримото изграждат особена атмосфера, наситена със смислови послания. Стилната чистота, паралелно с прецизния подбор на материалите и изразните средства подсилват абстрактното въздействие на творбите, поразяващи с композиционната си стабилност. Те въздействат както чрез мащаба си, така и чрез богатството на ажурите в скулптурните творби и фактурните повърхности в живописните, придаващи един особен живот на произведенията.

Това творчество на Леон Бабачев го представя като личност със собствен облик, многопосочни интереси и ясно заявени естетически позиции. Той е автор с индивидуален и оригинален профил, скулптор – влюбен в живописта и предан на изкуството. Досегът до неговите произведения и навлизането в техния вътрешен свят са предизвикателство не само за мисълта, но и за чувствата. Що се отнася до присъствието му в артистичните среди – то е отвоювано със съзидателна работа, която му отрежда едно лично негово място в духовното пространство на България.

доц. д-р Деница Янева