(english below)

Галерия Графит
с подкрепата на
МТЕЛ
Строителна компания Комфорт

представят

Следващите 8
Колективна изложба на варненски художници
17.09.-13.10.2014

Вернисаж | 17.09. | 18:30

Венелин Иванов                Христина Цонкова
Венцеслав Антонов           Юлия Бузилова
Веселин Костадинов         Николай Недев
Лора Маринова                  Анна Борисова
Мария Чакърова                Юлияна Хичева
Пламен Монев                   Мария Казакова
Стоимен Стоилов              Диана Стоилова
Стойчо Никифоров           Венцислав Марков

Липсата на изобразителни канони, емблематични в религиозното изкуство на предходните епохи, сега дава възможност на идеите в постмодернизма, да се преструктурират в по-различна тематика, а на жанровете, да си взаимодействат в един интердисциплинарен и често наричан синтетичен визуален език. Смесването на различни медии, като техника, като инструментариум стана типично за изкуството от края на ХХ в. Естетически в него се избягва възможния стилистичен хаос, защото визуалното внушение на творбата се обединява с текстуалния й концепт. Тази дуалност има решаващо значение за идентификацията на артиста, който по този начин, словесно, може да избегне анонимността си. Самите похвати отнесени, към неконвенционалните и към класическите форми на изкуство, могат теоретично да премотивират артистичната “хамелeонщина” на постмодернизма.Връзките между поколенията са относителни, особено в сферата на съвременните визуални изкуства, защото творците все повече боравят със стилови похвати “прихванати” от различни орбити на изкуството.

На този фон, богатството от стилове характерно за изкуството на поколението художници, чиято творческа дейност е започнала в средата на 70-те години на ХХ в, е основополагащо в определянето естетическата същност на съвременното българско изкуство. Стилово това са автори, които преминаха през бързата трансформация от тематично-идейна ангажираност на соцреализма, към медиаторската същност на асоциативно-метафоричния език на изкуството от 80-те години. В съдържателен план, те пренасяха образите като цитати от едно в друго изобразително пространство, като композиционно превръщаха произведението в ребус. Целият заряд на чувства и на асоциативни препратки, от изображението към реалността и към литературата, предаваше на образите разнопосочни смисли и символика. Това, беше изтълкувано от критиката, като обръщане към традиционните ценности в изкуството за постигането на единството на форма и съдържание. Сега подобен метод на компилация, който се осъществява посредством новите електронни медии, се използва при визуализация на авторските идеи със станалия емблематичен похват на копи/пейст – т.е. отново визуален цитат, но без задължително в него артиста да търси, или намира еднозначен съдържателен контекст с оригинала. Артикулацията с готови визуални модули се тълкува като признак/знак на информационна адекватност спрямо непрекъснато обновяващото се информационно поле. В себе си то носи същите асоциативно-метафорични отпратки към различни времена с техните различни познания, постижения и послания.

В този смисъл проф. Стоимен Стоилов и Венцеслав Антонов, доайени от поколението художници развили асоциативно-метафоричният език, с неговите богати съдържателни пластове и емоционални внушения, бяха последвани от  друг тип творци, като Пламен Монев, които предадоха на изкуството си, свежест на възприятието, фантазия и лекота. Други като Венелин Иванов, не отстъпиха от конвенционалните парадигми в изкуството, но в пластиката си постигнаха нови форми на изразяване. Условно, това бе световен процес в изкуството на границата на второто хилядолетие и той “отвори” вратите към оригиналния творчески език на следващите осем млади талантливи творци, сред които са Диана Стоилова, чието изкуство става все по-ценено в чужбина, и най-младите Николай Недков, Венцислав Марков, Мария Казакова и Христина Цонкова,за които отворените граници, означават и изкуство без граници.

Постмодернизмът се породи от невъзможността, да се избегне реализмът във всичките му проявления, както това се вижда в картините на Лора Маринова и на последващите я млади – Анна Борисова и Юлия Бузилова, поставили фокус върху живот, вдъхновение и творчество. Неосъщественото бягство от реализма, или безсилието на съвременната живопис, да се оттласне от експресионизма в неговия социално-протестен образ, се илюстрира в живописните платна с еволюцията на стила на Юлияна Хичева.

Една от най-характерните черти на изкуството, а също и на неговите функции е да преодолява границите, дори тематично, то да се развива в една точка на стоене, както е в интимното по внушението си изкуство на Мария Чакърова. Търсенето на нови измерения в скулптурите на Стойчо Никифоровe постигнато посредством майсторската трансформация на класическа красота на формите. Израз на ентусиазма на творческия дух при Веселин Костадинов е неговия траен похват на преобразуване на пластичните форми в символи.

Изложбата събира шестнадесет визуални артисти представящи различни тенденции в изкуството днес. Те са от различни поколения и са обединени от идеята, да направят в двете посоки своя перспективен избор – от утвърдените стойности в изкуството на едно поколение варненски художници, към смяната на статуквото и новаторството при младите. Много често, това което най-сигурно ги свързва е професионалният им ценз на художници и творческият им импулс за изява.  И защото категориите в изкуството се установени от историците на изкуството, а не от художниците, този избор на осемте за “Следващите 8”е направен не като стилова приемственост, а като духовна – таланта до таланта в една последователност белязана с безкрайност.

Пламена Димитрова-Рачева, куратор на изложбата

Изложбата се осъществява с любезното съдействие на Домейн Бойар и Хотел & СПА Астера.

Graffit Gallery
with the kind support of
MTEL
Komfort

present

The Next Eight
Group show of Varna artists
17.09.-13.10.2014

Venelin Ivanov             Hristina Tsonkova
Ventseslav Antonov     Yuliya Buzilova
Veselin Kostadinov      Nikolay Nedev
Lora Marinova              Anna Borisova
Maria Chakarova         Yuliana Hicheva
Plamen Monev            Maria Kazakova
Stoimen Stoilov           Diana Stoilova
Stoycho Nikiforov        Ventsislav Markov

The connections between the generations are relative, especially in the contemporary visual art, as artists increasingly work in styles „intercepted“ by various orbits of art.
The lack of visual canons, distinctive for the religious art in the previous ages, now allows the ideas of the postmodernism to restructure in different themes as nature, and the genres to interact in an interdisciplinary and often called synthetic visual language. Mixing different medias as technique, as tool, has become a typical for the art of the late twentieth century. Aesthetically, it avoids possible stylistic chaos, because the visual impression of the work is combined with its textual concept. This duality is crucial for the artist to identify himself, to articulate and to avoid anonymity in this way. The styles, related to the unconventional and the classical art forms, can theoretically re-motivate the artistic „adjustment“ of the postmodernism.
On that ground, the wealth of styles typical for the generation of artists, whose creative work has begun in the mid-70s of the twentieth century, is fundamental in determining the aesthetic nature of the contemporary Bulgarian art. Stylistically, they have gone through a rapid transformation from the thematic and ideological commitment of the social realism to the conciliating nature of the associative-metaphorical language of the art from the 80s. In terms of contents, they transfer the images as quotations in a pictorial space, as turning the composition into a puzzle. The emotional intensity and the associative references, from the image to reality and literature, convey divergent meanings and symbolism to the characters. This was interpreted by the art critic as a reversal to the traditional values in art, which achieves the unity of form and content. Now such method of compilation, implemented by the new electronic media, is used for visualization of the artists’ ideas with the emblematic copy/paste – i.e. a visual quote again, in which the artist does not necessarily seek or find meaningful context synonymous with the original. The articulation with ready visual pieces is interpreted as a sign/symbol of adequacy to the rolling information field. Inside, it has the same associative-metaphorical references to different times with their knowledge, achievements and messages.
In this sense, Prof. Stoimen Stoilov and Ventseslav Antonov, doyennes of the generation, who developed associative-metaphorical language, with its rich content and emotional layers, were followed by artists like Plamen Monev, who conveyed freshness of perception, fantasy and lightness in his art. Others like Venelin Ivanov stood on the conventional paradigms in art, but reached new forms of expression. This was a global process in the art on the boundary of the second millennium, which gave the floor to the creative language of the next eight young talented artists, including Diana Stoilova, whose art is becoming more appreciated abroad, and the youngest Nikolay Nedkov, Ventsislav Markov, Maria Kazakova and Hristina Tsonkova to whom the open borders mean an art without borders.
Postmodernism arose from the inability to avoid the realism in its manifestations, as we see in the paintings of Lora Marinova and her followers – Anna Borisova and Yulia Buzilova, who focus on the life, inspiration and creativity. Failure to escape from the realism and the impotence of the contemporary painting to evade of the expressionism in its social protest image is illustrated in the work of Yuliana Hicheva, showing the evolution of the style.
One of the most representative features of the art, but also of its functions, is to overcome the limits even thematically, to reach the point of standing, as it is suggested by the intimate art of Maria Chakarova. The search for new dimensions is achieved in the sculptures of Stoycho Nikiforov through the masterful transformation of the classical beauty of the form. An expression of the enthusiasm of the Vesselin Kostadinov’s creativity is his lasting style of converting plastic shapes into symbols.
The exhibition gathers sixteen visual artists representing various trends in the art today. They are from different generations and are united by the idea of making choice in two perspectives – from the values in the art of a generation of recognised Varna artists to the change in the status quo and the innovation in the younger generation. Very often, what most certainly connects them is their professional background of artists and their creative impulse for expression. And because the categories in the art are established by the art historians, not the artists, this choice of eight for the Next Eight exhibition was made not as a stylistic continuity, but as spiritual – a sequence of talents, marked by the infinity.
Plamena Dimitrova – Racheva, curator of the exhibition