Graffit Gallery Varna
Graffit Gallery
Божествена комедия, Салвадор Дали 07.07.-07.09.

„БОЖЕСТВЕНАТА КОМЕДИЯ” НА САЛВАДОР ДАЛИ

За „Божествената комедия” на Дали се казва, че е най-значителната творба на художествената илюстрация на ХХ век. Илюстрациите на испанския художник са изградени свободно върху текста на най-великото италианско литературно произведение – „Божествена комедия” на Данте Алигиери. Дали се самоотъждествява с Данте и неговата алегория за пътуването на душата към Бога, водена през Ада (Inferno) и Чистилището (Purgatorio) от древноримския поет Виргилий, и след това през Рая (Paradiso) от Беатриче, обезсмъртената платоническа любов на Данте, а за Дали – съответница на неговата голяма любов – Гала. Данте пише великия си епос в римувани тристишия (terza rima – терцина) на тоскански диалект между 1308 и 1321 – годината на неговата смърт. Поемата се състои от 14 000 стиха и е разделена на 3 части (cantiche), всяка от които съдържа 33 песни (canti) и описва въображаемо пътешествие, станало между навечерието на Разпети петък и сряда след Великден през 1300 година и отвело поета от мрака на греха до светлината на Спасението.

Интерпретацията на Дали датира от продуктивния период на неговия „Мистичен манифест” (1951), време, когато испанският художник, който дотогава е оглавявал движението на сюрреализма през трийсетте и по-голямата част от четирийсетте години на века, обръща гръб на сюрреализма в стремежа си да обедини идеята си за християнски мистицизъм с реалността на съвременната ядрена епоха. Това е т.нар. период на „ядрения мистицизъм” на Дали, намерил може би най-ярък израз в прочутата „Леда Атомика” (1949, Театър музей „Дали” във Фигерас) и неговата „Мадона от Порт Лигат” (1950, музей „Минами”, Токио).

Първоначално цикълът илюстрации му е поръчан от италианското правителство за ознаменуване на 700-годишнината от рождението на Данте през 1965 година. От 1950 до 1954 Дали работи над тази задача, създавайки поток от творби със смесена техника (акварел, перо и лавù). Италианската държава обаче се отказва от проекта по политически причини – защо да се възлага на испански художник да илюстрира най-великото творение на италианската поезия? Първите образци от оригиналните акварели на Дали, с размери 16,5 х 11 или 12 см, са изложени през 1954 в Палацо Палавичини в Рим. Целият цикъл е показан в Пале Галиера в Париж през 1960 година. В типичния си маниер Дали пише, като своеобразен съпровод на изложбата: “Les faits saillants de ma vie qui ont marqué notre époque” (Най-забележителните събития на моя живот, които са белязали нашата епоха), както и “Le divin fromage” (Божественото сирене).

За щастие, благодарение на инициативата на Жозеф Форе, Дали успява да намери частен френски издател, редактор и художествен директор – Жан Естрад, за едно първо шесттомно издание на 100 гравюри на дърво по оригиналните акварели: по 33 за всяка от трите части на поемата плюс една, изобразяваща Луцифер. Под прекия надзор на Дали прочутият гравьор Реймон Жаке и неговият помощник Жан Тарико отпечатват това първо издание на хартия „Рив” от 3500 графични плочи (дъски) – средно по 36 на илюстрация. Необикновено сложният процес налага за всеки цвят да бъде гравирана отделна дъска. След това, специално забърканите цветове се нанасят и се отпечатват в определена последователност до завършеното изображение. Тази процедура е изисквала голямо умение и като резултат са се получили илюстрации с ненадминато качество, всяка възпризвеждаща правдиво свежестта и гениалния замах на оригинала. Над този проект Жаке работи почти пет години, от 1960 до 1964 година. След завършването му дъските са унищожени. Поради големия успех на книгата Жан Естрад (“Les heures claires”) отпечатва в Париж през 1964 допълнително още 4760 екземпляра на френски, един от които е и настоящото издание. Листовете хартия „Рив” имат размери: 34 х 25 см, а плочите – 25 х 18 см. Особен интерес представляват изложените декомпозиции, подбрани от над тридесет отпечатъка от плочите, всеки от които представлява допълнителен цвят.

Д-р Геза фон Хабсбург

Comments are closed.