В рамките на започващото 16-то Биенале на графиката в галерия Графит на 19 май от 15 часа ще бъде открита самостоятелна изложба на Марк Фризинг – носител на Голямата награда на град Варна от 15-то издание на форума през 2009 г.

Проектът се финансира от програмата „Варна-територия на творчеството“ в подкрепа на кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г.

Марк Фризинг е роден на 15 януари 1960г. в Люксембург. Възпитаник е на Художествената академия и Университета за хуманитарни науки в Страсбург – Франция. Специализант е в ателиетата “Сite des Arts” – Париж през 1986г. Член е на Съюза на художниците в Люксембург /1983/ и Художествената асоциация “Fels-am-Wagram” в Австрия /1996/. Автор е на над 30 самостоятелни изложби в Люксембург, Белгия, Франция, Австрия, Швейцария, Германия, Холандия, и България. Има участия в повече от 90 международни изложби, биеналета и триеналета в областта на графичните изкуства. Носител е на 11 престижни международни награди в Европа.

Графиките на Марк Фризинг представят един сюрреалистичен свят, изпълнен със спомени, подсъзнателни внушения, архетипи и видения. Техният творчески заряд, макар и на пръв поглед разнороден,  свидетелства за изключителен талант, с особена и неповторима индивидуалност. Въпреки разнообразието от теми и проблеми, те изграждат и олицетворяват един общ светоглед, в който творецът преминавайки отвъд реалния свят, създава паралелна и единствено негова действителност. В технологично отношение графичните листи са невероятна комбинация от традиция и оригиналност, в която офорт, мецотинто, акватинта, литография или инталио не толкова доминират в своя класически вид, колкото надхвърлят установените рамки, граници и представи с определено авторско присъствие. Прецизната рисунка, чистотата на обемите, стилистично издържаните колоритни гами и хармоничния синтез на цветове, линии и форми създават особена атмосфера. Големият формат, който се налага е богат на образи, детайли и разнообразие от фактури. Той не нарушава въздействието на творбите. Застанал пред тях зрителят открива сложни послания и идеи, които запазват усещане за интимност, уют и задушевна атмосфера.

С особено отношение към трансцеденталното и екзистенциалното, Фризинг изгражда собствени светове – персонифицирани в символи и знакови внушения, които заменят сюжетния разказ. В “Полет към сублимация”, “Нищо загубено, нищо спечелено”, “Приближаване към светлината”, “Машина за ръкостискане”, “Машина за разперване на крила”, “Еквилибриум І”, “Лилиум І” той се връща към тях многократно. Носталгични и нравствено чисти, те изплуват от безкрайността на въображението и реалността. Обръщайки лице и институционизирайки една тенденция, в която картинното пространство е център на минали, настоящи и бъдещи творчески и интелектуални изблици, кръстопът на житейски и въображаеми внушения, авторът отвежда зрителя по своеобразен и неповторим начин към безкрая и дълбините на човешкото подсъзнание. Неговата сила е в дискретното предложение за приобщаване към определен интуитивен начин на мислене. Именно умението на художника да трансформира творческите си търсения и истини за света в художествени абстрактно-логични образи му помага да изгради интересни и запомнящи се композиции.  Наред с това използването на голям диапазон от графични техники дава на автора творческа свобода и спонтанност на художествения изказ.

В други творби, сякаш неусетно, вниманието е съсредоточено към разнообразните връзки между изображенията, сюжетите и мотивите. В тях Фризинг вижда реалността в асоциативно-метафоричен план като реминисценции – “Почит към Рембранд”, “Размисъл за Бьоклин”, “Чакащите Фридрих”, или като съвременна интерпретация на някои от вечните теми в изкуството – “Разпятие” и “Женска тайна”.

Новаторският метод на документално извличане на образи и психологически портрети също е очевиден. Графичните листи от цикъла “Вечността на детския сън е отлитащ момент” са част (фрагмент) от една определена действителност, която носи послания. Те имат отношение не само към миналото, но и към новото време. От първичното усещане за буквално пренасяне на елементи от един отминал свят се преминава към друг, носител на по-дълбок смисъл. Там са закодирани детски проявления, чувства и взаимоотношения, разкриващи многопосочността на реалния свят и следите, които са останали от човешкото присъствие в него. Многопластовото натрупване на минали, настоящи и бъдещи послания предава от една страна дълбочината, от друга – особена цялост на графичния цикъл. В съчетание с виртуозното изпълнение, впечатляващо с авторски техники, творбите стават неизменна част от новите тенденции в световното графично изкуство.

С различните страни на своя ярък натюрел Марк Фризинг постига автономна изразност и идентичност в динамично променящата се панорама на съвременните културни процес. Неговите творчески търсения и графичен изказ го утвърждават като художник с личен почерк, авторски технологични открития, изразени пластични принципи, фина чувствителност и определено присъствие в художествените процеси и явления на ХХІ-вото столетие.

Гл.ас.д-р Деница Янева

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”