Graffit Gallery Varna
Дигитално говорене, изложба графика от Бразилия, Парагвай, Чили и Аржентина | 14.03. – 29.03.

(english follows)

Галерия “Графит” със съдействието на Посолството на Бразилия в България, Културен институт „Зенон Барето”, галерия „Casa d’Alva”
представят

ДИГИТАЛНО ГОВОРЕНЕ
изложба графика
14.03. – 29.03.

Откриване | 14.03.2015 | 18:00

Антонио Камба (Аржентина)
Диего Куфер (Бразилия)
Ектор Ромеро (Аржентина)
Лусио Карвальо (Бразилия)
Мариела Леал (Аржентина)
Мо Толедо (Бразилия)
Рикардо Виляроел (Чили)
Рикардо Мильоризи (Парагвай)
Родриго Фрота (Бразилия)
Себастиан Гонзалез (Аржентина)
Уивър Лима (Бразилия)

Независимо, че е възникнал през четиридесетте години на ХХ в. и сред неговите създатели е немският художник Конрад Цузе, компютърът намира приложение в изкуството двадесетина години по-късно. През 1965 г. е една от първите изложби с дигитално генерирани образи, за която има информация, и тя е на германеца Георг Нес.
Скоро след това компютрите стават по-достъпни по размер и цена и „новите” съоръжения окончателно навлизат в света на визуалните изкуства. За киноиндустрията това е революция. Специалните визуални ефекти създават на дело един нов жанр, в който, първоначално при компютъризацията в киното, технологичните новости не са широко използвани. Само бих привел примера със „Сарабанда” (секвенция на класическия „Сцени от една женитба”), „Лебедовата песен” на Ингмар Бергман – филм, направен да бъде показван само в дигитални салони. Във визуалните изкуства картината не е много по-различна, защото, както в аудио-визуалните, така и в отпечатаните дигитални творби, може би, поради все по-голямата лекота при боравене с техниката, времето за размисъл при създаването на произведенията се съкрати значително. В същото време, количеството и разнообразието на качествените произведения, замисляни посредством новите дигитални медии, вместиха в историята на визуалното изкуство поднаправлението, наречено „Дигитално говорене”, върху което е фокусирано настоящото представане.
През 1990-а статута на Биеналето във Венеция с присъдените в него награди, наложиха един въпрос, който отдавна беше изживяван в света на изобразителните изкуства, въпросът за взаимното влияние между традиционните форми на изкуство. независимо, че награждаването тогава, беше все още по раздели (живопис, рисунка, скулптура, графика… без отваряне към новите медии), присъждането на наградата за скулптура на двойката Хила и Бернд Бехер, за произведение, съчетало фотография с елементи от немската архитектура, установи нов критерий на оценка, в който концепцията преобладава над материалния носител. Фотографията, видяна като скулптура, като предмети, чието концептуално съдържание е независимо от видимия образ, допринесе идеята на това изразно средство да получи нов контекст.
Фотографията нахлу в изложбите на биеналетата и на “Документа” в Касел по невиждан до тогава начин при широко форматните визуални изкуства, а големите галерии, панаири и търговете издигнаха този похват до невъобразими цени. Имам предвид фотографията, която по силата на своя способ да представя съвършено действителността е променила схващането за естетиката на битието в края на XIX век по същия начин, както сега информатиката го направи след втората половина на XX век, с варианти, изглеждащи безкрайни.
„За едно произведение на изкуството не е определящо техническото средство, с което е осъществено, а убедителността на неговия резултат от гледна точка на съдържание и естетика. Една от отликите и функциите на изкуството е да преодолява граници. Стиловете в изкуството са установени от историците, а не от художниците”, писа Волф Лизер в началото на своята книга „Дигитално изкуство”. и продължава: „Формите на визуализация в дигиталното изкуство са много и разнообразни, и всяка една от тях предпоставя тема, достатъчна за отделна книга”.
Проектът „Дигитално говорене” е съставен от визуални артисти от различни поколения и направления, резултатът от чиито графики, създадени с компютър, не би могъл да бъде постигнат по друг начин. Колекцията акцентира върху творби, в които се използват фотографски изображения, с по-голям или с по-малък процент на дигитална обработка, заместваща традиционните графични техники. нейната цел е да покаже колко тънка е линията между фотографията, живописта, рисунката, скулптурата и графиката.
Жозе Гедес

Graffit Gallery kindly supported by the Embassy of the Federative Republic of Brazil, Zenon Barreto Cultural Institute, Casa d’Alva Gallery
present

DIGITAL SPEECH
Graphic Arts Exhibition
14.03. – 29.03.

Opening | 14.03.2015 | 18:00

Antonio Camba (Argentina)
Diego Kuffer (Brazil)
Hector Romero (Argentina)
Lucio Carvalho (Brazil)
Mariela Leal (Argentina)
Mo Toledo (Brazil)
Ricardo Villarroel (Chille)
Ricardo Migliorisi (Paraguay)
Rodrigo Frota (Brazil)
Sebastian Gonzales (Argentina)
Weaver Lima (Brazil)

Although it was originally created in the forties of the twentieth century and in fact one of its creators was the German artist Konrad Zuse, the computer did find its appliance in art some twenty years later. One of the first exhibitions of digitally generated images for which information is available nowadays was during the year 1965 and it was an exhibition of the artist Georg Nees.
Before long computers became more accessible in size and price and the “new” facilities finally entered the world of visual art. This was a revolution for the film industry. The special visual effects gave birth to a new genre in which initially, even though computers were used in the film making, technological innovations were not widely applied. I would only give you a simple example with “Sarabanda” (a sequence of the classic
“Scenes from a Marriage”), Ingmar Bergman’s “swan song” – a film that was made to be shown only in digital cinemas. In the visual arts the situation did not very a lot, in digital printing, as much as in audio-visual arts, perhaps due to the increasing knowledge and ease of handling the equipment, time for reflection while creating significantly shortened. At the same time, the quantity and variety of quality works created by digital media managed to find a place in history of visual arts to the so called “Digital speech” – a movement in visual arts which is in focus in the current introduction.
In 1990 the prizes awarded during the Venice Biennial put a significant question that had already been raised in the world of visual arts – the question of the mutual influence between the traditional art techniques. Although the awarding then was still divided in genres (painting, drawing, sculpture, engraving… without making space for any new media) the prize given to the couple Hilla and Bernd Becher in the genre “sculpture” was
for their work which combined photography with elements from German architecture, and that fact established then a new criterion of evaluation in which the concept itself prevails over the media in use. Photography, seen as a sculpture, as objects whose conceptual content is independent of the visual image, contributed to the idea that this means of expression could get a new context.
Photography then streamed in exhibitions at biennials and in “Documenta” in Kassel in unprecedented way in large format visual arts, and large galleries, fairs and auctions raised this method to unimaginable prices.
I mean photography, which by virtue of its way to represent reality has completely changed the concept of aesthetics of existence in the late 19th century in the same way as has done computing nowadays since the second half of the 20th century, with possibilities that seem endless.
“For a given piece of art it is not determining what specific art technique it was created by, but the persuasiveness of its results in terms of content and aesthetics. One of the distinguishing features and functions of art itself is to overcome limits. Art styles have been established by historians, not by artists”, wrote Wolf Lieser in the introduction of his book “Digital Art”. And continued: “Methods of visualization in digital art are many and varied, and each of them implies a topic sufficient for a whole book.”
The project “Digital Speech” consists of visual artists from different generations and art movements, the result of whose graphics, created by using a computer, could not be achieved otherwise.
The collection focuses on works that use photographic images with larger or smaller percentage of digital processing, replacing the traditional graphic techniques. Its purpose is to show how thin the line between photography, painting, drawing and engraving is.

José Guedes

Mariela Leal. Once Upon a Time. 2012. Digital printing on photo paper, 39.3 x 70 Мариела Леал. Имало едно време 2. 2012. Дигитален отпечатък върху фотохартия, 39,3 x 70

Mariela Leal. Once Upon a Time. 2012. Digital printing on photo paper, 39.3 x 70
Мариела Леал. Имало едно време 2. 2012. Дигитален отпечатък върху фотохартия, 39,3 x 70

Diego Kuffer. Yellow Line 19. 2012. Digital printing on photo paper, 50 x 75 Диего Куфер. Жълта черта 19. 2012. Дигитален отпечатък върху фотохартия, 50 x 75

Diego Kuffer. Yellow Line 19. 2012. Digital printing on photo paper, 50 x 75
Диего Куфер. Жълта черта 19. 2012. Дигитален отпечатък върху фотохартия, 50 x 75

Ricardo Migliorisi Unfinished Banquet 5. 2000. Digital printing on photo paper,  70 x 50  Рикардо Мигльоризи. Недовършено угощение 5. 2000. Дигитален отпечатък  върху фотохартия, 70 х 50

Ricardo Migliorisi
Unfinished Banquet 5. 2000. Digital printing on photo paper,
70 x 50
Рикардо Мигльоризи.
Недовършено угощение 5. 2000. Дигитален отпечатък
върху фотохартия, 70 х 50

Antonio Camba Mano 9 bis 2. 2000. Digital printing on photo paper, 50 x 50 Антонио Камба Мано 9 бис 2. 2000. Дигитален отпечатък върху  фотохартия, 50 х 50

Antonio Camba
Mano 9 bis 2. 2000. Digital printing on photo paper, 50 x 50
Антонио Камба
Мано 9 бис 2. 2000. Дигитален отпечатък върху
фотохартия, 50 х 50

Lucio Carvalho. Mobile Refuge. 2008. Digital printing on photo paper, 70 x 50 Лусио Карвальо. Подвижно убежище 1. 2008. Дигитален отпечатък върху  фотохартия, 70 х 50

Lucio Carvalho. Mobile Refuge. 2008. Digital printing on photo paper,
70 x 50
Лусио Карвальо. Подвижно убежище 1. 2008. Дигитален отпечатък върху
фотохартия, 70 х 50

Comments are closed.