Graffit Gallery Varna
Graffit Gallery
NOMAD vs. VARNA 25.03.-26.04.

Ако попитате Номад каква е професията му, той ще Ви отговори: „Свобода”.

Номад е първообразът на уличния артист. Той е особено вдъхновен от скейтбординга, твърдия пънк, графитите, хип-хопа и рейв-културата на 80-те. Неговите визуални отпечатъци върху уличното изкуство на Берлин са огромни: хиляди фрийстайл-творби и рисунки с маркер по улиците на града са му донесли не само много почитатели, но и световна слава. Арт-блогъри и холивудски звезди са част от разнообразните му по статус фенове.
Неговият стил в изкуството съвпада изцяло със стила му на живот, а именно вагабонтски, еволюиращ и въплъщаващ „необходимото”. Както Номад прокламира „необходимото” е свободата да използващ, какъвто стил и каквито материали са ти необходими, за да увеличиш удоволствието от създаването до максимум. Затова и разнообразието в неговите творби е шокиращо: от платна, вдъхновени от Ренесанса и драсканици с маркер по врати или кофи за боклук, до графити-бомби по стените на язовири и скулптури, изработени от храсти някъде в пустинята.
Творчеството на Номад ни напомня, че изкуството няма нужди от граници, че артистът няма нужда от граници, че е просто прослава на свободата, живота и неговата суета. Изкуството е здравословна глътка свеж въздух в свят, който е обвързан с обстоятелства и дефиниции.

Биографията на НОМАД според самия него:
“Автобиографиите са определяния за хора, които имат бъдеще според тяхното минало. Представете си, че аз нямам. Това е типичният отговор, който галеристите получават от мен, когато ме питат за CV с моя снимка, на която съм с посинено от бой лице.
Може и да си държа на снимката (бях сниман в Базел след като някакви скинари-нацисти ме нападнаха на откриването на една изложба), но освен това ще се и опитам да отбележа някои факти за себе си за милите хора от България:
Започнах да се занимавам с изкуство по улиците още като дете, рисувах по билбордовете на спирките на път за училище. На 16 ме ухапа графити-мухата, захванах се и със скейтбординг, станах DJ, правих и други разширяващи кръгозора неща. Скейтбордингът и графитите ме отведоха в Лос Анжелис някъде около 1990. Там живеех в кола и ходих всеки ден на откривания на изложби само заради безплатните храна и напитки. Можеш да обикалям по три изложби на вечер, а закуската си я крадях от някъде.
Не спах цял месец, защото лятото беше много горещо,а нямах и климатик. Започнах да виждам разни неща и в някой момент започнах да ги рисувам. Научих се да се доверявам на интуицията си! От тогава я използвам много.

Ето и някои факти:
-Деми Мур ми се обади снощи и искаше да купи моя картина за подарък за Аштън Къчър за Св. Валентин, защото той много харесвал моето изкуство.
-Реанимира ли са ме 7 пъти с електрошок.
-Нямам научна степен.
-Изучавах изкуството на улицата, а по-късно като можех да си го позволя, се записах за малко да следвам фотография и история на изкуството в Берлин
-Рисувах по около 20 неща на ден из цял Берлин повече от 7 години. Повечето от тези неща бяха отнесени в къщи от разни хора и фенове и това ме прави най-събирания артист в Европа (в света???). Това е напълно ненужна информация, но звучи добре.
-1992 галеристи ме надушиха и започнах за правя шоута в институции, музеи, шоурумове. Междувременно имам над 40 изложби по света.

Частни колекции:
Деми Мур, Аштън Къчър, Шепърд Феъри, Селма Хайек и др.

“Господи, как мразя тази маркетингова информация. Може ли някой друг да поеме това…… Да, част съм от много книги за улично изкуство…. И никога не съм вземал и цент за снимките, които съм им давал. Ако искате да видите снимки, посетете моя блог: www.myspace.com/nomad_yesmad
Сега съм изморен + искам да отида в ателието си и да рисувам. Това е много по-важно говоренето за моето минало.
Животът е страхотен!”

Comments are closed.