представя

в рамките на фестивала Contempo 2012
Фестивал за съвременно изкуство за млади автори
10-14.05.2012

МОДУЛ “КОЛЕКЦИОНЕРИ”

10 май (четвъртък)

19:00 откриване – галерия графит – княз борис I 65
муз.темпо – куратор мария василева – артисти: лъчезар бояджиев – рада букова – ани васева – мариела гемишева – алла георгиева – катя дамянова – орлин дворянов – правдолюб иванов – викенти комитски – нина ковачева – даниела костова – петър минчев – надежда олег ляхова – борис мисирков и георги богданов – иван мудов – орлин неделчев – бора петкова – кирил прашков – rassim – боряна росса – калин серапионов – васил симитчиев – недко солаков – валентин стефанов – самуил стоянов – красимир терзиев – коста тонев

11 май (петък)

14:00-16:00 галерия графит – княз борис I 65
модул колекционери – лекция – „съвременното изкуство и музеят” – лектор мария василева, куратор на проекта „музтемпо”, посветен на институционалното колекциониране в българия – изложбата е със съдействието на софийска градска галерия

13 май (неделя)

11:00-13:00 отворени ателиета на художниците петър минчев и калоян илиев-кокимото / по предварителна заявка

16:00-18:00 галерия графит – княз борис I 65
модул колекционери – представяне на проекта „източноевропейски колекционери” – изследване на галерия кнол виена – лектор ханс кнол (австрия)

- презентация симона вилау (румъния) „румънските частни колекционери след 2000 година”

- презентация весела ножарова (българия) „колекционирането на изкуство в посткомунистическа българия” – дискусия

ЛЕКТОРИ В МОДУЛ „КОЛЕКЦИОНЕРИ”

Мария Василева е родена 1961 в София. Завършва изкуствознание в Националната художествена академия в София (1984). Доктор на науките (2007). Изявява се като художествен критик, историк на изкуството и куратор. Специализира в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (1998), в Университета в Рочестър, САЩ (1999), в Централноевропейския университет в Будапеща (2002), в Международната програма за художници и куратори (ISCP), Ню Йорк (2002) и др. Степендиант е на Фондация “Пол Гети” – САЩ в програмата им за учени от Централна и Източна Европа, (1995-1996). Главен уредник в Софийска градска художествена галерия. Член-основател на Институт за съвременно изкуство – София.

Ханс Кнол (Австрия) е собственик на галериите “Knoll” във Виена (от 1985) и Будапеща (от 1989). Член е на Асоциацията на австрийските галерии, на която е бил председател от 2002 до 2005 г. Работи като куратор, като акцент в практиката му са няколко мащабни проекта между които и представянето на Австрия на Световното изложение EXPO 2000 в Хановер, където курира осем австрийски и международни изложби. От 1995 г. преподава културен мениджмънт в Института по културология във Виена, във Виенския музикален университет и Университета Уебстър във Виена. Публикувал е книгата “Втората общност – Изкуството на 20. век в Унгария” (1999). В момента подготвя научно изследване за колекционирането на съвременно изкуство в източноевропейските страни – “Източноевропейски колекционери”. Един от учредителите на Панаира за съвременно изкуство в Москва (1996), в чийто комитет членува и до днес. Удостоен е с Golden Decoration of Honour на република Австрия като пионер на културния обмен след 1989 г.

Симона Вилау (1983, Букурещ) е куратор и художник, със седалище в Букурещ, Румъния. От 2005 г. тя започва да работи в кураторското поле чрез насърчаване на млади артисти и организиране на различни събития в Румъния и чужбина. През 2010/2011 е куратор на LC Фондация – Център за съвременно изкуство в Букурещ. Тя е доктор Кандидат по изящни изкуства от 2008 г.

Весела Ножарова (1974, Благоевград) е куратор и критик на свободна практика. Има магистърска степен по История на изкуството в Художествена академия, София. Работила е в СБХ, галерия „Ирида”, Ата – център за съвременно изкуство. От 2003 до 2006 е програмен мениджър за визуални изкуства в Център за култура и дебат „Червената къща”, София. През 2007 е куратор на българското национално участие в 52-то Венецианско биенале за съвременно изкуство и асистент куратор за участието в 11-то Архитектурно биенале във Венеция през 2008 г. Курирала е множество изложби в България и в чужбина. През 2008 става член основател на фондация „Изкуство – дела и документи”. Живее и работи в София.

Изложбата “МузТемпо” е специално разработена като концепция за участието на Галерия Графит в традиционния фестивал за съвременно изкуство Con.tempo, организиран във Варна за пета поредна година от фондация „Рая Георгиева”. Той е некомерсиална платформа за насърчаване, популяризиране и представяне на творчеството на млади автори до 35 години.

“МузТемпо” представя колекцията „Съвременно изкуство и фотография“ на Софийската градска художествена галерия, която е без аналог в българската музейна практика. Тя е създадена през 2004 г. и в момента включва 300 произведения от втората половина на 80-те години на 20 век до днес. Фондът проследява най-новите течения в изкуството ни, появили се около и след 1989 г.

Колекцията е естествено продължение на усилията това изкуство да бъде интегрирано в една класическа музейна институция. Тя е резултат от общата политика на галерията: показване на български и чуждестранни изложби на съвременното изкуство, създаване на Архив на съвременното българско изкуство, организиране на представяния на художници, конференции и дебати, посветени на съвременното изкуство и музея, поддържане на програмата за млади художници „Място за срещи“, както и Наградата за съвременно изкуство „База“ (съвместно с ИСИ-София).
Първоначално колекцията „Съвременно изкуство и фотография” разчита изцяло на дарения от авторите. От 2007 г. Столична община ежегодно отпуска средства за попълване на фонда, което позволява да се вземат по-дългосрочни решения по отношение на вида й.
Възникването, поддържането и развиването на една колекция не е изолирано явление, а част от общи мотивирани усилия. Без създадената в Софийска градска художествена галерия платформа за съвременно изкуство колекцията не би била възможна или поне не би била толкова видима. Приносът й извън съхраняването на конкретните работи обаче е съществен – една институция застава зад това изкуство като част от българската култура.
Изложбата „МузТемпо“ е подбрана специално за пространствата на галерия „Графит“.

Експозицията включва живопис, видео, фотография, инсталация и обекти.

Правдолюб Иванов. Граница по памет, 2006

Катя Дамянова. Европейски език, 2005

Самуил Стоянов. Как виждаш България?, 2007

В изложбата MusTempo са представени произведения на:

1.Лъчезар Бояджиев
2.Рада Букова
3.Ани Васева
4.Мариела Гемишева
5.Алла Георгиева
6.Катя Дамянова
7.Орлин Дворянов
8.Правдолюб Иванов
9.Викенти Комитски
10.Нина Ковачева
11.Даниела Костова
12.Петър Минчев
13.Надежда Олег Ляхова
14.Борис Мисирков и Георги Богданов
15.Иван Мудов
16.Орлин Неделчев
17.Бора Петкова
18.Кирил Прашков
19.Расим
20.Боряна Росса
21.Калин Серапионов
22.Васил Симитчиев
23.Недко Солаков
24.Валентин Стефанов
25.Самуил Стоянов
26.Красимир Терзиев
27.Коста Тонев

Куратор Мария Василева: био

Мария Василева е родена 1961 в София. Завършва изкуствознание в Националната художествена академия в София (1984). Доктор на науките (2007). Изявява се като художествен критик, историк на изкуството и куратор. Специализира в Музея за Модерно Изкуство в Ню Йорк (1998), в Университета в Рочестър, САЩ (1999), в Централно европейския университет в Будапеща (2002), в Международната програма за художници и куратори (ISCP), Ню Йорк (2002) и др. Степендиант е на Фондация Пол Гети – САЩ в програмата им за учени от Централна и Източна Европа, (1995-1996).
Главен уредник в Софийска градска художествена галерия.
Член-основател на Институт за съвременно изкуство – София.

__________________________

The MusTempo exhibition is a specially designed concept as a contribution of the Graffit Gallery to the traditional Con.tempo Festival for Contemporary Art (10.05.-14.05.2012), organized by the the Raya Georgieva Foundation in Varna for the fourth year. It is a non-commercial platform for promotion and presentation of young Bulgarian artists under the age of 35.
MusTempo presents the Contemporary Art and Photography Collection of the Sofia City Art Gallery, which has no analogue in the Bulgarian museum practice. Founded in 2004, it currently includes 300 artworks from the mid-80s of the 20th century until today. The fund tracks the latest trends in art, which came around and after 1989.
The collection is primarily a result of the efforts towards the integration of the contemporary art into a classical museum institution. It is a follow-on of a general policy of the gallery: to show Bulgarian and international exhibitions of contemporary art; to create an archive of Bulgarian contemporary art; to organize presentations of artists, conferences and debates, dedicated to contemporary art; to support the Places to Meet Museum Program for Young Artists and the Base Contemporary Art Award (in collaboration with ICA-Sofia).
Initially, the Contemporary Art and Photography Collection relies entirely on artists’ donations. Since 2007, Sofia Municipality annually allocates funds to replenish the fund, allowing it to take longer-term decisions regarding its content.
The establishment, the maintenance and the development of a collection is not an isolated phenomenon but part of overall motivated efforts. The collection would not be possible, or at least would not be so visible without the established platform for contemporary art in the Sofia City Art Gallery. Its contribution, beside the storage of the gathered artworks, is significant – the institution responsibly stands behind the contemporary art as initial part of the Bulgarian culture.
The MusTempo exhibition is conceptually gathered for the Graffit Gallery. It features works by: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Ani Vaseva, Bora Petkova, Boris Misirkov & Georgi Bogdanov, Boryana Rossa, Daniela Kostova, Ivan Moudov, Kalin Serapionov, Katia Damianova, Kiril Prashkov, Kosta Tonev, Krassimir Terziev, Luchezar Boyadjiev, Mariela Gemisheva, Nadezhda Oleg Lyahova, Nedko Solakov, Nina Kovacheva & Valentin Stefanoff, Orlin Nedelchev, Peter Mintchev, Pravdoliub Ivanov, Rada Boukova, Rassim, Samuil Stoyanov, Stefania Batoeva, Vassil Simitchiev, Ventsislav Zankov, Vikenti Komitski.
Curated by Maria Vassileva, PhD

Maria Vassileva: bio
Maria Vassileva was born in 1961 in Sofia. She graduated as a M.A. from the Department of Art History from the National Academy of Arts in Sofia (1983). Since 2006 she is PhD in Art History and Fine Arts. She works as art critic, art historian and curator. She has specializations in the Museum of Modern Art in New York (1998), University of Rochester, USA (1999), the Central European University in Budapest (2002), the International Programme for artists and curators (ISCP), New York (2002) etc.. Maria Vassileva was a stependiant of the Paul Getty Foundation – USA in their program for scientists from Central and Eastern Europe (1995-1996).
Chief curator of the Sofia City Art Gallery.
Founding member of the Institute of Contemporary Art – Sofia.

english version below

“Ще започнем с изпращането на астронавти на астероид за първи път в историята на човечеството. В средата на 2030 г. вярвам, че ще можем да изпратим хора в орбитата на Марс и да ги върнем невредими на Земята; ще последва кацане на Марс и очаквам да бъда все още тук, за да го видя. ”
(Реч на Барак Обама в Космическия център „Кенеди”, представящ неговата космическа политика, 15 април, 2010)
Това беше обещанието на президента на САЩ, когато закри програмата Space Shuttle и отмени продължението й с програмата Constellation и по този начин остави световния лидер в космическите изследвания без ракетни носители, способни да изнасят хора в Космоса.
Освен това, две години по-късно през 2012 г. Обама предложи намаляване дори на започналата десетки години назад безпилотна изследователска програма за намиране живот на планетата Марс.
Всичко това звучи нелогично и очевидно в противоречие за човек, който обеща да бъде най-научният президент в американската история, но ако приемем, че той е марсианец, преоблечен като човешко същество, става логично, че истинската му мисия е да попречи на хората да кацанат на Марс.
Имате уникалната възможност да видите за първи път в човешката история как медийният художник Петко Дурмана е успял да декодира реалното телевизионно излъчване на Обама от космическия център Кенеди и с помощта на специални честоти на вълните отвъд човешките възприятия да визуализира истинското му марсианско лице.

Проектът е в предварителната програма на фестивала Con.tempo 2012, организиран от фондация “Рая Георгиева”, който ще се проведе във Варна от 10 до 14 май.

Where Does the Martian President Live?
Alternate reality installation

“We’ll start by sending astronauts to an asteroid for the first time in history. By the mid-2030s, I believe we can send humans to orbit Mars and return them safely to earth, and a landing on Mars will follow, and I expect to be around to see it.”
(Barack Obama’s space policy speech at the Kennedy Space Center, April 15, 2010)
This was the promise of the US President when he canceled the Space Shuttle program and its continuation Constellation program. In this way he left the country, currently leading in Space research, without any rocket launchers capable of manned missions at all.
Moreover, two years later in 2012 Obama proposed a reduction even in research programs which were started dozens of years earlier, and were meant for finding life on the planet of Mars.
This sounds illogical and is obviously a contradiction, when we think of Obama as the man, who promised to be the most scientific President in the American history. But if we assume he is a Martian disguised as a human being, it becomes quite logical for us, that his real mission must be to prevent humans from landing on Mars.
For the first time in the Human history, now you have the chance of seeing how media artist Petko Dourmana has managed to decode Obama’s real TV broadcast from the Kennedy Space Center, by using special frequencies beyond human perceptions, and to visualize his real Martian face.

The installation is included in the preliminary program of the Con.tempo Festival for Contemporary Art, promoted by the Raya Georgieva Foundation, 10-14 May, Varna.

Нещо повече, тези рисунки, да ги наречем – ескизи-понякога, дори много често, всъщност са абсолютно завършени и достатъчно ясно и напълно развиват една идея в нейната пластичност и изразителност. Ето защо през всички тези години, в които открих и продължавам да откривам и да се възхищавам на изкуството на Стоимен, съм търсил неговите ескизи, рисунки, които са в някаква степен предчувствие за една напълно завършена творба. Защото в тези първи линии, образи, знаци е огромната сила на големия творец, на големия рисувач.

Убеден съм, че точно рисунката с линия е изключително сериозен, дълъг и труден творчески процес, който успява да изрази по един вълнуващ начин и композиция, и психология, и философия. И малцина го могат.

При Стоимен ме впечатлява тъкмо талантът да съумее с няколко линии-смели, изчистени, нежни, изразителни да предаде върху листа идеите на една цяла завършена картина.
В тази връзка си спомням една мисъл на Пикасо: „Рисунката с линия притежава собствена светлина, без да я наподобява.”

Настоящата изложба, която носи посланието “От ескиза до завършеното произведение” всъщност показва точно това – майсторството на Стоимен Стоилов на рисувач и се надявам то да бъде оценено от вас-публиката от ценители, колекционери, приятели.

Арх.Венелин Жечев
продуцент на изложбата

Интервю на Стоимен Стоилов пред “Монитор”: Рисувам метаморфозите на страха >>

Стоимен Стоилов
Биография

Стоимен Стоилов е роден 1944 във Варна. Завършва Национална художествена академия в София през 1972. Той е един от основателите на Международното биенале на графиката и е част от живота на художествената гилдия в града повече от 40 години, въпреки че след опустошителния пожар в ателието му през 1991 г. се премества да живее във Виена.
Има реализирани над 20 самостоятелни изложби и множество участия в международни форуми, сред които Есенния салон в Париж, Арт Експо, Ню Йорк, САЩ; Биенале на графиката, Сао Паоло, Бразилия.
Носител е 8 награди, сред които Орден Стара Планина І степен (2010), наградата „Готфрид фон Хердер” за цялостно творчество от Университета на Виена (1991). През 2009 Министерството на културата на Австрия му присъжда титлата „Професор” за принос към изобразителното изкуство на страната.
Негови произведения са собственост на държавни и частни колекции в България и по цял свят, като Музей на графичното изкуство Албертина, Виена, НХГ – София, Градска галерия – Варна, Национален музей на изкуството, Богота, Национален фонд на съвременното изкуство, Париж, „Колекция Лудвиг”, Аахен, Музей „Пушкин”, Москва, Конгресната библиотека на САЩ, Вашингтон, университетите „Принстън” и „Йейл”.

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ
Австралия, Австрия, България, Канада, Чехия, Франция, Германия, Италия, Япония, Люксембург, Норвегия, Португалия, Русия, Словакия, Швеция, Швейцария, Сирия, САЩ.

БИЕНАЛЕТА И САЛОНИ
Биенале на графиката, Варна,България; Евро Арт, Женева, Швейцария; Международно триенале на графиката, Шамалие, Франция; Биенале на графиката, Любляна, Словения; Есенен салон, Париж, Франция; Биенале на графиката, Фредрикстад, Норвегия; Биенале на графиката, Краков, Полша; Международна изложба на графиката, Биела, Италия; Арт Експо, Ню Йорк, САЩ; Биенале на графиката, Сао Паоло, Бразилия; Биенале, Бърно, Чехия; Биенале, Братислава, Словакия.

НАГРАДИ
2010
Орден Стара Планина І степен от Министерство на културата и Президента на Република България

2009
Титла Професор-за принос към изобразителното изкуство на Австрия Министерство на културата,Виена,Австрия

1991
Награда „Готфрид фон Хердер” за цялостно творчество от Университета на Виена, Австрия.
Награда на 2-то биенале на графиката Шамалие, Франция

1985
Гранд При на 3-то биенале на графиката във Варна

1984
Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк, Фондация „Билан” за съвременно изкуство.

1983
Голямата награда „Илия Петров” за монументално изкуство, Съюз на българските художници, София.

1982
Сребърен медал на Международната изложба в Лайпциг, Германия.

1976
Гранд при на Биеналето в Бърно, Чехия.

Получавал е и много други български награди за графика и рисунка.

ЧАСТНИ КОЛЕКЦИИ И МУЗЕИ
Австрия
Музей на графичното изкуство Албертина, Виена
Министерство на външните работи на Австрия
Държавен музей на Долна Австрия-Санкт Пьолтен
Колекция Артотек,Виена

България
Националната художествена галерия,София
Градска галерия Варна

Колумбия
Национален музей на изкуството, Богота

Франция
Националната библиотека на Франция, Париж
Национален фонд на съвременното изкуство, Парижг
Фондация Арт Диалог, Париж.

Германия
Музей на изкуството Вила Меркел, Еслинген
Музей на графичното изкуство Фондация Шрайнер, Бад Щебен
Градският музей в гр. Вендлинген
Колекция Лудвиг, Аахен

Норвегия
Националната галерия за изкуство, Осло

Русия
Музеят Пушкин, Москва

Швейцария
Музей на изкуството, гр. Мутие

Тунис
Националната библиотека гр. Тунис

САЩ
Конгресната библиотека на САЩ, Вашингтон
Градската библиотека, Ню Йорк
Университет “Принстън”
Университет “Йейл”
Държавен университет Флорида / Библиотека Строзиер
Университет Атлантик ,Флорида / Колекция Джаф

Statistics recorded with Counterize - Version 3.1.2

“КОШМАРТ” е художествен проект, разработен съвместно от Галерия Графит и студио Афект Медиа, който обединява 15 български съвременни артисти, работещи в сферата на графичния дизайн, дигиталните изкуства, фотографията, илюстрацията, инсталацията, стрийт и видео арт направленията. Общото в селекцията на авторите се търси не в разработваните теми, а в сходствата по отношение на акта на сътворяването им: как новите образи, позиции и събития се генерират в една среда, изпълнена с много други образи, позиции и събития. Новото в дигиталното изкуство не е в идеята за творба, а в новите възможности тази творба да се реализира.

Изложбата „КошмАРТ” е разработена като гъвкава платформа и включва около 100 работи на млади и утвърдени автори като Кокимото, Любомир Сергеев, Светлин Велинов, Петя Савова, Jo Cavalla.

Те търсят подкрепа и съавторство сред още по-широка от общност от градската. Многопосочността на селектираните творби дава възможност да се достигне до много и различни аудитории. Това изключва състоянията на изолираност на дигиталните артисти в една относително тясна локална среда. Напротив, тяхното изкуство се потребява така, както се създава – с личностен избор на тема, позиция или идея, сред хиляди графични образи и дигитални модели в едно общо културно пространство.

КошМАРТ КАТАЛОГ с художествена продукция >

КошМАРТ е в селекцията
на Sofia Design Week 2012

КОШМАРТИСТИ

Антония “Nitra” Колева - В своите естетически търсения тя се обръща към тривиални ситуации и образи от ежедневието, определени аспекти от попкултурата, примесени с иконографски елемент на естетическо въздействие. В произведенията й се наблюдава стремеж за оформяне на своеобразна еклектика от изразни средства характерни за масовата култура преплетени с класически похвати.

Вики Книш - Интердисциплинарен дизайнер и фотограф. Работи в различни области, експериментира с медии и материали, произвежда собствени продукти, работи и с корпоративни клиенти. През последната година подготви редица изложби в Европа и България, една от които е детската изложба „Картонен Град“ за Sofia Design Week.

Георги “Ferno” Казаков - Фотограф и помощник на Любомир Сергеев. С отношение към иновативното, предизвикателното и нестандартното. Отличителни са уменията му да се фокусира върху настроението и излъчването на хората, да го създава и заснема с лекота.

 
Иван Манолов - Графичен дизайнер с опит в различни области на дизайна – от корпоративна идентичност и уеб дизайн до илюстрация. Активно се интересува от  кспериментална типография,създаване на шрифтове и калиграфия. Стреми се да бъде универсален дизайнер, който винаги е на лов за нови идеи, оригинални решения и иновативни техники и приема всяко ново предизвикателство на дизайна.

Йозеф Зидаров - Професионален фотограф от 2004 г. – работи най-вече в сферата на модната, музикалната и комерсиалната рекламна фотография. Има участия в няколко международни изложби.

 
Kokimoto - Утре може и да няма, но винаги ще има вчера, когато можеше да се сдобиеш с произведение на небезизвестния Кокимото, а повече информация за него можеш да намериш на: www.kaloyan-iliev-kokimoto.blogspot.com. Направи го още днес!

 
Curly Handmade - Curly Handmade Art Studio е авторски проект на Мануела Згурафова (изработка и дизайн) и Светослав Станков (илюстрация и дизайн). Curly Handmade e работилница за ръчно изработени бижута и аксесоари, която създава и представя на широката публика шарени идеи, претворени в интересни, различни и уникални бижута.

 
Любомир Сергеев - Фотограф, работохолик и перфекционист. Работи предимно рекламна, но и концептуална фотография. Снима и в България, и в чужбина. Има студио и във Варна, и в София. Владее силата на момента, но и силата на ретуша. Има вече доста изложби, но и таен материал за още много други.

 
Mazzurski - Занимава се с графичен дизайн, фотография, арт техники и концепции. Обича да обича това, което обича – да рис(к)ува, да намира образите в думите и обратното, да естетизира човешките отношения или липсата им.

 
Николай “Jo” Миланов - Многострадален артист с интереси към всякакви модерни медии. Изключително опитен в областта на графичния дизайн, дигиталните изкуства и концептуалното им използване за проектите на основаното от него студио Affect Media. Отличителни в неговия почерк са чувството за хумор и сетивността му за абсурдите на ежедневието.
Петко Петков - И работата, и страстта му са свързани с фотографията и  графичния дизайн. Убеден е, че в това, което прави има смисъл, дори и само защото се забавлява, докато го прави. Фотографиите и принтовете му го доказват и навеждат на мисълта, че той е светла личност с тъмни очи.

 
Петър “Pepi” Иванов - Графичен дизайнер и илюстратор с търсения в различни посоки – теми, техники, стил. Ето защо композициите и колажите му могат да бъдат напълно изненадващи дори за онези, които познават работата му.

 
Петя Савова - Интересува се и се занимава с дизайн, типография, илюстрация и анимация. Работи в сферата на графичния дизайн и анимацията. Артистичният й почерк се формира от досега с модата и впоследствие се развива заедно с интересите й по време на специализацията в Норвегия. Вече 6 години реализира свои проекти за сноуборд дизайн за германска спортна марка. Има експресивен индивидуален стил, който е толкова характерен за нея, колкото освободеността й.

 
Светлин Велинов - Съвременен български художник, работещ в сферата на дигиталната илюстрация. Трикратен носител на първа награда от утвърдилия се фестивал за компютърни изкуства “Computer Space”. В момента – художник на свободна практика, като главно работи по проекти за компютърни и настолни игри,  концепт арт и илюстрация.

Светослав Станков - Артист с широки интереси в областта на дизайна и илюстрацията, на уличните визуални изкуства и музиката. В работата си като графичен дизайнер в рекламна агенция и най-вече в произведенията си често търси характерното, а открива позитивното.

НЕОХРАНЯЕМА ЗОНА 2012

ИЗЛОЖБА - графичен дизайн, фотография, видео, илюстрация,анимация, живопис, инсталация

Този проект, който има вече 10-годишна традиция може да се нарече устойчив. Стартирал като камерна експозиция в приятелски кръг и достигнал до участието на артисти от национален мащаб и богат международен опит. Графичният дизайн е структурираща ос, около която се формира мускулната маса от фотография, илюстрация, типография, анимация, авторско видео, живопис и инсталация. Участниците са представители на поне три поколения артисти и дизайнери: от старейшините Гаро Кешишян и Мария Зафиркова, през уважаваните от знаещата публика Кокимото и Йордан Желев до дебюта на Камен Горанов и Биляна Рубинова. По време на откриването ще бъдат връчени “Отличителните знаци Сталкер” за 2011 година. В рамките на изложбеното време ще се проведат традиционните работни срещи “Трапезария за обмен на знания”.

Участници в десетото издание
Александър Георгиев, Андрей Кулешов, Асен Баръмов, Биляна Рубинова, Васил Кателиев, Гаро Кешишян, Димитър Трайчев, Искра Трайкова-Кулешова, Йордан Желев, Калоян Илиев – Кокимото, Камен Горанов, Максим Желев, Маргарита Войнова, Мария Зафиркова, Мила Петкова, Миляна Стоилова, Мира Арнаудова, Моис Файон, Невена Колева, Петър Желев, Петър Стефанов, Пламен Монев, Ралица Донева-Коева, Росен Донев, Светлин Велинов, Стойчо Чакъров, Теменуга Станчева, Теодор Лихо, Христо Станкулов, Koh Studio,Тhе Еggs, Zoom Design

Stalker & friends 2012 – preparation from Stanislav Evstatiev on Vimeo.

Сталкер и приятели – подготовката…27.02.2012

www.stalker.bg

Post Global Warming Survival Kit (english version)

Интерактивна изложба на Петко Дурмана

След глобалното затопляне неминуемо следва глобална зима. Какво ще ни е нужно, за да оцелеем , ако ни сполети подобна съдба. Отговорът дава един български артист, авангардист, ръководител на център за медийни изкуства „Интерспейс” Петко Дурмана.

Когато голяма част от слънчевата светлина е блокирана от прах и пепел (както в сценарий с ядрена зима), единственият начин за оцеляване е виждането в инфрачервения спектър. Въз основа на това предположение, всички изображения, използвани в проекта са заснети и проектирани в тази част на спектъра, която е невидима за неовъоръженото човешко око, но могат да бъдат уловени с модифициран цифрови фотоапарати и видеокамери и е видима с уреди за нощно виждане ( NVDs). Оборудвани с NVD на входа на инсталацията, зрителите се движат в пространството, заобиколени от пълна тъмнина, отекващ звуков бас и усещане за присъствието на други хора. Дезориентирани от липсата на светлина, те се сблъскват със свръхестествената поява на физическия свят в инфрачервения спектър, такъв какъвто се вижда през визуалните “протези”, като зрителите са потапени в един напълно нов вид на сетивното възприятие.

„Това е проект, който съм създал през 2008 година и който е представян на много места по света, но никога не е представян в България. Може би най-успешното му представяне беше на филмовия фестивал Сънданс в Парк Сити – Юта в началото на 2010 година, където лично ми се наложи да го обясня на Робърт Редфорд и съпругата му (Робърт Редфорд е създател и патрон на фестивала) и те много го харесаха, а “българската” мис Юта Лаура Чуканов направи репортаж за една от телевизиите в Солт Лейк Сити.

Проектът представлява мултимедийна инсталация и поставя по оригинален и иновативен художествен начин актуалните проблеми за промените в климата чрез уникално преживяване, в което е въвлечена публиката. За подсилване на пост-апокалиптичния ефект, инсталацията се представя в пълна тъмнина. Панорамните прожекции на пейзажи и картини, заснети на о. Зюлт в Северно море, остават невидими, в първия момент, за човешкото око, тъй като се излъчват в инфрачервения спектър. За да разгледат изложбата, посетителите получават очила за нощно виждане, които са базирани на военна технология.

Проектът, който е бил част от редица международно признати събития, като изложбата Deep North, част от Transmediale 2009 в Берлин, изложбата Microwave 2009 в Хонк Конг, изложбата ISEA 2009 в Белфаст, изложбата BioLogic: Natural History of Digital Life, изложбата в рамките на Sundance Film Festival 2010, Парк сити, САЩ, ще се представя в България за първи път и жанрово ще обогати културния живот на Варна в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата.

Събитието ще бъде съпътствано от уъркшоп на 12.02. за инфрачервена фотография, ръководена от Дурмана и експозиция на участниците след това.

Биография Петко Дурмана

Роден на 22 април 1970 г. в гр. Елена. Завършил Художествена гимназия в Казанлък, профил „Промишлен дизайн” и през 1997 г. се дипломира от Национална художествена академия със специалност „Скулптура”.

www.dourmana.com

Индивидуални изложби

2010 / Post Global Warming Survival Kit, Галерия Videospace, Будапеща

2008 / Post Global Warming Survival Kit, Edith Russ Site for Media Art, Олденбург, Германия

2007 / Greenhouse Gas Series, AiR Space, София

1997 / Metabolizer, Галерия XXL, Sofia

1996 / Sterility, Галерия XXL, София

Избрани групови изложби и фестивали

2011 / Gateways, KUMU Музей за съвременно изкуство Талин, Естония

2010 / Frame Research, Maus Hábitos, Порто, Португалия

2010 / The Apparatus of Life and Dead, Музей за съвременно изкуство Скопие, Македония

2010 / Martians, Галерия Videospace, Будапеща

2010 / partition_2.0 / fake, MODEM Дебрецен, Унгария

2010 / New Frontier, Филмов фестивал Sundance, Парк Сити, САЩ

2009 / MICROWAVE 2009 Фестивал, Хонконг

2009 / ISEA 2009: The Exhibition, Белфаст

2009 / BioLogic: A Natural History of Digital Life, Siggraph 2009, Ню Орлиенс, САЩ

2009 / Sonica, Jakopičeva Galerija, Любляна

2009 / Temporary Cities, Пекс, Унгария

2009 / Deep North, transmediale. 09, Берлин

2008 / Stay, Stay, Stay, Софийска Баня/Музей на София, София

2008 / Chain Reaction, Upgrade International 2008, Скопие

2007 / Taste of Socialism, Червената къща, София

2006 / On Difference 2, Wurttembergischer Kunstverein, Щутгард, Германия

2006 / Bent Festival, 15 Nassau Street, Ню Йорк

2006 / Mobile Studios, София

2005 / Net_user_3, St.Anastasia Island, България

2005 / ctrl_alt_del Festival, Истанбул

2004 / The Waiting Room, Location One, Ню Йорк

2004 / Harvestworks at The New Museum, Chelsea Art Museum, Ню Йорк

2004 / ISEA 2004, Талин

2004 / Free Bitflows, K-haus/Temporary locations Karlsplatz, Виена

2003 / Net User 2, Софийска градска галерия, София

2003 / Next Five Minutes Festival, De Balie, Амстердам

2003 / banquet. Metabolism and Communication, ZKM, Карлсруе, Германия

2002 / InterSpace at The Media Lounge, ICA, Лондон

2002 / InterSpace at The Media Center, Хъдърсфиелд, Великобритания

2002 / Web 3D, Media Lounge ICA, Лондон

2002 / Urban Cycles 2, Manchester, Великобритания

2001 / DEEP Root Festival, Hull Time Based Arts, Kingston upon Hull, Великобритания

2001 / Macrovideo, Национален дворец на културата, София

2000 / Urban Cycles 1, Национален дворец на културата, София

2000 / Sofia Underground Festival, Национален дворец на културата, София

1999 / Media Art Forum END, София

1999 / Communication Front, Пловдив, България

1998 / Skopje Electronic ArtFair’98, Скопие

1998 / VIPER 98, Луцерн, Швейцария

1997 / New Radical Practices, Галерия XXL, София

1997 / OSTRANENIE 97 International Electronic Media Forum, Десау, Германия

1997 / HI-TECH/UMENI 1997, Бърно, Чехия

1997 / Steirischer Herbst Festival, Грац, Австрия

1997 / Art on the Net, Machida Градски музей на графичното изкуство, Токио

1997 / Skopje Electronic ArtFair’97, Скопие

1996 / Izkoustvo Magazine Exhibition, Галерия Шипка 6, София

Проекти и интервенции в публични пространства

2008 / Transition from Manual to Automated Control, инсталация, бул. Мария Луиза, София

2008 / By Jingo, karaoke performance, площад „Македония”, Скопие

2006 / Bluetooth Graffiti I Mausoleum, площад „Ал. Батенберг”, София

2002 / Dip, interactive video installation, улицата между кметството и градската библиотека, Манчестър, Великобритания

2000 / Turning on, interactive video, инсталация на входа на Национален дворец на културата, София

Резиденции и награди:

2010 / Alternative Routes European Prize, MODEM Дебрецен, Унгария

2008 / Edith Russ Site for Media Art Stipend, Олденбург, Германия

2008 / Kunst:Raum Sylt Quelle, резиденция в Сюлт, Германия

2006 / CEC ArtsLink Award, Ню Йорк

2004 / CEC ArtsLink резиденция, Harvestworks, Ню Йорк

2004 / ExStream резиденция, Bootlab, Берлин

2003 / Резиденция, the Digital Research Unit, The Media Centre, Хъдърсфиелд, Великобритания

2001 / EMARE Резиденция, Hull Time Based Arts, Kingston upon Hull, Великобритания

Избрани публикации и каталози

2010 / Sundance 2010 Film Festival, каталог

2009 / ISEA 2009, каталог

2009 / Petko Dourmana Post Global Warming Survival Kit / Leonardo – Volume 42, Number 4, August 2009, pp. 364-365

2009 / Berliner Zeitung, 28 January 2009, публикация

2009 / Transmediale 2009, каталог

2003 / banquet. Metabolism and Communication, каталог, ZKM, Карлсруе, Германия

Замисълът на изложбата се роди в резултат на идеята, да се покажат произведенията на художници, които са достигнали до високите творчески нива на изява в съвременното ни изкуство и имат академична кариера на професори в различни сфери на визуалните изкуства – живопис, скулптура, рисунка и др.
“Академично-свободно” не е атрактивно и самоцелно название. Имената на професорите от НХА – Ангел Станев, Андрей Даниел, Емил Попов, Станислав Памукчиев, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков (ШПУ “Константин Преславски”), са свързани с една талантлива генерация художници посветили се на свободното творчество и на академичната преподавателска кариера.
Изложбата “Академично-свободно” е резултат на свободен избор, на свободното артистично изобразяване и представяне на участниците в нея.
Най-същественото за творците е реалната им естетическа принадлежност към едно концептуално, дълбоко съдържателно изкуство. Изразено с езика на конвенционалните или неконвенционални форми, творчеството им се подчинява на високите художествени критерии, в които естетическото въздействие се подхранва, не от каноничните подходи и норми на академичното художествено образование, а от свободата на авторския стил и идея. Произведенията независимо жанровете си и стилът въздействат  с чистите изповедни струи на поезията вложена в художествената образност. В тях резонират творческите вълненията от живата реалност, трансформациите на въображението, което достига тайнството на видимите и невидими неща.
Изложбата “Академично-свободно” можем да разглеждаме, като експозиция със свободен авторски избор на художници, открили собствен път и признание в изкуството. Това са личности от новото ни време, които се движат паралелно в духовното русло на творческата свобода. Тяхното творческо вдъхновение ражда художествените ценности на нашето време. Ние, само трябва да ги видим и оценим. Но те, като истински “ Учители” имат друга голяма мисия – професионално и духовно, да изведат в пространството на българската визуална култура както новите арт поколения, така и новите си творчески прозрения на зрели талантливи творци.

Куратор:
Пламена Димитрова

Електронен каталог на изложбата, разгледай тук >

На откриването на изложбата ще присъстват всички модели от снимките, гости от модния, светския и политически елит в България, Англия, Италия и Холандия.

Йозеф Зидаров е и един от утвърдените майстори на еротичната фотография. Неговите сесии са добре познати на читателите на мъжки списания като Playboy, FHM, Maxim и 69.

Галерия Графит
30.11. (сряда), 18:30 часа

На премериерата ще присъстват

Яна Борисова – автор

Христо и Елица Мутафчиеви

Станимир Гъмов

Валерия Стойкова

Георги Тошев, продуцент на филма “Христо Мутафчиев. Диагнозата”

Явор Веселинов, режисьор на филма

Откъс от интервюто на Яна Борисова, дадено за филма „Христо Мутафчиев. Диагнозата”, реж. Явор Веселинов

Как решихте да напишете тази книга?
Идеята се роди, докато Христо беше в болницата в доста тежко състояние. Тогава този проект много ни вдъхнови. Стана съвсем спонтанно в един разговор между мен, Христо и Елица и се надявам да се получи точно това, за което се размечтахме. На мен ще ми бъде най-трудно, защото става дума за мой близък приятел, а за приятелите се говори емоционално. В този случай задачата ми е да се получи почти документален и реален поглед върху много тежък момент от живота на млад човек, с който той се справя по респектиращ начин. Като упътване за оцеляване в страшното през личния разказ на някой, който го е преживял. За да има всеки на негово място какво да чете и да черпи сила.

Разкажете нещо за Христо Мутафчиев, което другите не знаят.
Когато се запознахме, Христо беше всичко онова, което аз не съм, и обратното. Единствената ни допирна точка беше, че и двамата харесваме „Междузвездни войни“, което никак не е малко. В момента нищо не се е променило, но доказахме как антиподите могат да бъдат приятели, ако са достатъчно толерантни един към друг. Той продължава да е шумен, да обича публиката, камерите, да пее, да слуша музика, която аз не харесвам, и да говори и прави неща, които за мен са невъзможни. Освен това обаче има дух, сила и мощ, които смайват и вдъхновяват, а аз продължавам да не ги притежавам. Също така мисля, че няма чувство за хумор, той за мен смята същото, а се смеем непрекъс¬нато, когато сме заедно! Позволяваме си и да сме откровени до жестокост един към друг, което понякога отстрани плаши, но аз мисля, че е висока класа на доверие и обич. Например ако пее фалшиво, аз му казвам: „Христо, пееш фалшиво!“. Той ми отговаря: „Ти нищо не разбираш!“. Скарваме се и после всичко е наред. Неговата мечта е да кара бърза кола, моята – да яздя едн0о¬рог. Мисля, че погледнато генерално, говорим за едно и също нещо.

Из увода на книгата „Да бъдеш Христо Мутафчиев”

„Съвременните джедаи са особени същества. Те не са съвършени. Живеят заради страстта, тръпката, удоволствието… и любовта към живеенето. Минават като буря през бурите, изграждайки собствена представа за морала на оцеляването. Но когато в битка защитават истината и красотата, стават вдъхновение за всички останали обикновени хора, които седим благодарни, че нищо не ни се случва, но имаме нужда от истории за герои, защото така сме спокойни, че ако стане страшно, има кой да ни спаси!“
Ана Арин

***

– Христо, кажи ми ти защо искаш да напишем тази книга?
– Ти ще я пишеш, ти си писателка. Аз ще разказвам. И ще си лежа.
– И все пак?
– Искам да разкажа моята история, за да могат всички, изпаднали в това положение, да разберат, че не е толкова страшно.
– А не е ли?
– Не е!
– Е как да не е бе, Христо? Кого лъжем?
– Ти ли разказваш или аз?!
– А какво е?
– Страшно е, ако не разбираш какво ти се е случило и какво да правиш. Знаеш ли, че всеки трети човек в света получава инсулт?
– И жените ли? Мислех, че се случва на мъжете.
– Не, и на жените. И ако, не дай, Боже, те сполети, може да се изгубиш. Завинаги да се изгубиш. Тогава наистина е страшно.
– Христо, кажи ми ти защо искаш да напишем тази книга?
– Ти ще я пишеш, ти си писателка. Аз ще разказвам. И ще си лежа.
– И все пак?
– Искам да разкажа моята история, за да могат всички, изпаднали в това положение, да разберат, че не е толкова страшно.
– А не е ли?
– Не е!
– Е как да не е бе, Христо? Кого лъжем?
– Ти ли разказваш или аз?!
– А какво е?
– Страшно е, ако не разбираш какво ти се е случило и какво да правиш. Знаеш ли, че всеки трети човек в света получава инсулт?
– И жените ли? Мислех, че се случва на мъжете.
– Не, и на жените. И ако, не дай, Боже, те сполети, може да се изгубиш. Завинаги да се изгубиш. Тогава наистина е страшно.
– Никой ли не е написал, или обяснил нещо по този въпрос?
– Извън медицинските книги – май никой. Аз имах късмет да ми разкажат, да разбера, да осмисля и да си събера парчетата навреме. Затова ще е тази книга. Нещо като упътване за оцеляване при инсулт.
– Не те ли плаши тази дума?
– Вече не. Преди не знаех какво значи, а и не съм мислил. То кой ли пък мисли за такива неща?! Сега вече ми е по-позната територия. Не че си бях мечтал точно тази територия да опозная, но така се случи. Ще се опитам да начертая карта за придвижване през блатата.
– Трябва да разкажем как ни хрумна идеята за книгата.
– Ами, ти ми спомена, че една твоя приятелка е написала книга за осиновители и колко тя помага на хора, които не могат да имат деца. После си казах, че когато аз се разболях, ако имаше нещо, което да прочета, не само аз, а и близките ми, щеше да е много по-лесно и нямаше да губим време, инвестирайки в безтегловен страх. Съжалявам, че и съпругата ми нямаше такава възможност, за да си спести поне част от ужаса, през който мина.
– Не обичаш думата страх!
– Защо, ти обичаш ли я?!
– Аз съм специалистка по страховете, но сега питам теб.
– Не изпитвам страх.
– Никога ли?
– Случвало ми се е, но ми е било толкова неприятно, че забравям за тези моменти. Това е деструктивно чувство. Когато трябва да се оцелява, е последното, което върши работа. Ако ти се живее, не се занимаваш със страхове.
– Как се преодолява?
– Не трябва да се изпитва.
– Това са пълни глупости! Не можеш да контролираш страха, той те залива. По-силно е от теб!
– Той идва, когато ти хрумне, че не владееш положението, че не зависи от теб. Има си рецепти за справяне. Трябва или да се преодолява, или да се игнорира. Не да се генерира в огромни количества. Тогава положението става наистина неконтролируемо и се губиш.
– Когато това ти се случи, изпита ли страх? Ама честно.
– Не!
– Лъжеш! Според мен не искаш да признаеш.
– Може и така да е.
– Няма нищо лошо, че си се страхувал. Съвсем нормално е, нали и затова разказваш тази история. За да може всеки, на когото се случи, да разбере, че е нормално.
– Знам, че е нормално, но не трябва. Дори и да те е страх на моменти, трябва да го преодолееш. По-добре да си ненормален в такива случаи, наистина.
– Пак те питам: страхуваше ли се?
– Да!
– От смъртта ли?
– Не, от това, че няма да бъда същият, както преди. Смъртта е друга, страшно неприятна тема. За нея нито ми се говори, нито ми се занимава. Мисля да не є обръщам внимание, поне засега хич… не ме вдъхновява.
– Сега страхуваш ли се?
– Не! Тогава беше в началото и за кратко.
– Как отмина това чувство?
– Не му се посветих.
– И за какво се хвана?
– Чух нещо, което мой приятел ми каза.
– Това ли беше ключът?
– Да! Когато говориш с хора, на които вярваш, винаги има нещо, което проработва. Може и да е най-голямата глупост, но това няма никакво значение, щом помага.
– Помагаха ли ти разговорите?
– Аз само тях имах! Те ме върнаха от тъмното.
– Това, което ще разкажеш, нещо такова ли искаш да бъде за тези, които ще четат?
– Надявам се моята история да успокои, центрира и мобилизира всеки, на когото се наложи да я прочете и да замести онези разговори, които аз имах късмета да проведа с хора, ориентирани за какво става дума. Защото, повярвайте ми, трябва задължително да има поне един в групата, който да знае какво правим! Необходим ти е водач, някой, когото да слушаш и да следваш.
– Защо искаш тази книга? Питам те още, понеже е много важно.
– А ти защо искаш тази книга, Яна?
– За да напомним, че човек не трябва да живее така, сякаш е безсмъртен. А всички го правим. Признавам, че и аз включително.
– При мен има нещо и на подсъзнателно ниво и е свързано с всичко, което съм изпитал, когато… това се случи.
– Искаш да го разкажеш ли?
– Искам, да.
– За да го изчистиш ли? Да го изтриеш като проблем?
– Искам да го изговоря. За мен това не е проблем отдавна.
– Щом го повтаряш толкова, не мислиш ли, че е?
– Не. Разказването за това през какво вече съм минал, ме надъхва и ми дава сили да продължавам нататък.
– Написването на книгата е част от пътя ли?
– От моя път – да. Правя го и заради себе си, но най-вече да го разкажа на другите, защото хората униват и се отчайват, и се отказват някъде по средата. Минавайки през различните етапи, съм имал много моменти, в които съм пропадал, и е хубаво да се знаят симптомите за това, за да се избягват. Излишни са и те забавят, може и да те закопаят.
– А мислиш ли, че всеки на твое място е в състояние да се справи по начина, по който ти успяваш?
– Може!
– Сигурен ли си?
– Всеки може да го направи само ако разбере или реши за себе си, че е необикновен. Аз го разбрах!
– Как?
– Казаха ми го в очите!– Никой ли не е написал, или обяснил нещо по този въпрос?
– Извън медицинските книги – май никой. Аз имах късмет да ми разкажат, да разбера, да осмисля и да си събера парчетата навреме. Затова ще е тази книга. Нещо като упътване за оцеляване при инсулт.
– Не те ли плаши тази дума?
– Вече не. Преди не знаех какво значи, а и не съм мислил. То кой ли пък мисли за такива неща?! Сега вече ми е по-позната територия. Не че си бях мечтал точно тази територия да опозная, но така се случи. Ще се опитам да начертая карта за придвижване през блатата.
– Трябва да разкажем как ни хрумна идеята за книгата.
– Ами, ти ми спомена, че една твоя приятелка е написала книга за осиновители и колко тя помага на хора, които не могат да имат деца. После си казах, че когато аз се разболях, ако имаше нещо, което да прочета, не само аз, а и близките ми, щеше да е много по-лесно и нямаше да губим време, инвестирайки в безтегловен страх. Съжалявам, че и съпругата ми нямаше такава възможност, за да си спести поне част от ужаса, през който мина.
– Не обичаш думата страх!
– Защо, ти обичаш ли я?!
– Аз съм специалистка по страховете, но сега питам теб.
– Не изпитвам страх.
– Никога ли?
– Случвало ми се е, но ми е било толкова неприятно, че забравям за тези моменти. Това е деструктивно чувство. Когато трябва да се оцелява, е последното, което върши работа. Ако ти се живее, не се занимаваш със страхове.
– Как се преодолява?
– Не трябва да се изпитва.
– Това са пълни глупости! Не можеш да контролираш страха, той те залива. По-силно е от теб!
– Той идва, когато ти хрумне, че не владееш положението, че не зависи от теб. Има си рецепти за справяне. Трябва или да се преодолява, или да се игнорира. Не да се генерира в огромни количества. Тогава положението става наистина неконтролируемо и се губиш.
– Когато това ти се случи, изпита ли страх? Ама честно.
– Не!
– Лъжеш! Според мен не искаш да признаеш.
– Може и така да е.
– Няма нищо лошо, че си се страхувал. Съвсем нормално е, нали и затова разказваш тази история. За да може всеки, на когото се случи, да разбере, че е нормално.
– Знам, че е нормално, но не трябва. Дори и да те е страх на моменти, трябва да го преодолееш. По-добре да си ненормален в такива случаи, наистина.
– Пак те питам: страхуваше ли се?
– Да!
– От смъртта ли?
– Не, от това, че няма да бъда същият, както преди. Смъртта е друга, страшно неприятна тема. За нея нито ми се говори, нито ми се занимава. Мисля да не є обръщам внимание, поне засега хич… не ме вдъхновява.
– Сега страхуваш ли се?
– Не! Тогава беше в началото и за кратко.
– Как отмина това чувство?
– Не му се посветих.
– И за какво се хвана?
– Чух нещо, което мой приятел ми каза.
– Това ли беше ключът?
– Да! Когато говориш с хора, на които вярваш, винаги има нещо, което проработва. Може и да е най-голямата глупост, но това няма никакво значение, щом помага.
– Помагаха ли ти разговорите?
– Аз само тях имах! Те ме върнаха от тъмното.
– Това, което ще разкажеш, нещо такова ли искаш да бъде за тези, които ще четат?
– Надявам се моята история да успокои, центрира и мобилизира всеки, на когото се наложи да я прочете и да замести онези разговори, които аз имах късмета да проведа с хора, ориентирани за какво става дума. Защото, повярвайте ми, трябва задължително да има поне един в групата, който да знае какво правим! Необходим ти е водач, някой, когото да слушаш и да следваш.
– Защо искаш тази книга? Питам те още, понеже е много важно.
– А ти защо искаш тази книга, Яна?
– За да напомним, че човек не трябва да живее така, сякаш е безсмъртен. А всички го правим. Признавам, че и аз включително.
– При мен има нещо и на подсъзнателно ниво и е свързано с всичко, което съм изпитал, когато… това се случи.
– Искаш да го разкажеш ли?
– Искам, да.
– За да го изчистиш ли? Да го изтриеш като проблем?
– Искам да го изговоря. За мен това не е проблем отдавна.
– Щом го повтаряш толкова, не мислиш ли, че е?
– Не. Разказването за това през какво вече съм минал, ме надъхва и ми дава сили да продължавам нататък.
– Написването на книгата е част от пътя ли?
– От моя път – да. Правя го и заради себе си, но най-вече да го разкажа на другите, защото хората униват и се отчайват, и се отказват някъде по средата. Минавайки през различните етапи, съм имал много моменти, в които съм пропадал, и е хубаво да се знаят симптомите за това, за да се избягват. Излишни са и те забавят, може и да те закопаят.
– А мислиш ли, че всеки на твое място е в състояние да се справи по начина, по който ти успяваш?
– Може!
– Сигурен ли си?
– Всеки може да го направи само ако разбере или реши за себе си, че е необикновен. Аз го разбрах!
– Как?
– Казаха ми го в очите!